Онзи ден

сънувах

Той

Той ми разказва за старото пристанище в Копенхаген,

на този бряг –
ще вляза в твоите следи оставени по пясъка
и ще вървя от теб към себе си

вятър нахлува в прозорците-
шумоли,
завърта се,

Несигурността е жена на средна възраст,
познавам я-
малко преди да завали

горчи гласът ми
и изстива тялото
когато не обичам

***
Мога
да мина

През октомври
къщите в стария град на Созопол
са обърнали гръб на морето.

Тия дни е горещо отвън
и влажно отвътре-
липсата на вътрешен живот

Добро утро Любо-в...
Годините се изхлузват от раменете ни като тесни и омалели дрехи. Дори, когато прозата нахлува, успяваш да я разведриш. Все по-голи сме един пред друг и все повече те обичам...
Странно е, всичко преди беше бледо, черно-...

Колко пъти на ден
напускаме себе си
и се завръщаме –

В портрета са
изстинали чертите -
овала на лицето ми