Огледалата са
застинали пясъци
на стичащите ни се лица...

Ако
Ако
хванеш влака от Цуг,

Пиша ти писмо, Приятелю,
толкова самотно и студено е.
Доста са заплетени пространствата,

за рибите, Гари и вестника
във онзи ден обгърнат от мъгли
когато се загуби във Париж

Той има различни погледи.
Вече разпознавам различните му погледи и особено този, с който ме обича и ме целува по сгъвката на вътрешната страна на китката или там някъде по-нагоре, но отвътрешната страна и по мекото на сгъвката.
Кръщавам по...

Ноември е огледало,
на дъното на замръзнала река,
 

Ароматно дървото на праскова
е узряло през зимата,
имам силни бедра и се катеря

в прозореца
само времето
е

прозрачното трептене
разтварям в часовете,
във които

на дъното на шепите ми
има трепет –
закръглен,

завърташ ме
и ме улавяш
като удивитилна,

аз
       и
            ти