Безметежно е...
На пустият плаж, някой е нарисувал върху пясъка скитаща мисъл.
Хоризонта е една черта- започва от нас и свършва с нас, когато картината престане да ни интересува.

Забрави тишината смутена,
мойте бели целувки и смях.
Забрави ме като ,

е
Часовник.
Сверява се,

Хвърчило вързано за облак
в игра на криеница-
с тебешир рисувам

Ще се повдигна на пръсти
и ще притичам
по

Стаята като писане.
Писането като обитаване
и оглеждане на Самотата.

Потърсих го-
не беше между
живите…

Думите ти
ме гъделичкат
по петите на избягалото

Очакването винаги ме завихря отвътре.
Всяко пристигане е сбогуване с Вчера
и за този който чака

Липсата ти-
стъпка на вятъра 
във тревата.

Любими,
ти си толкова далече…
Прострях Очакването си на Хоризонта

способността
да се заслушаме
и да останем в нея