Постинг
12.10.2006 16:13 -
Песента на спящата Венера
Автор: solaris
Категория: Изкуство
Прочетен: 826 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.03.2007 21:27
Прочетен: 826 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 04.03.2007 21:27
Остра е луната тази нощ,
по ръба и слизат всички дни.
Отстрани-оголено и скелетно,
миналото плашещо стои.
Гола съм в съня, и съм облечена,
в ложето на тихата отдаденост.
Финна и червена и обречена,
идвам, и ме има, и съм каменна.
МИНИАТЮРА
Миналото като дума не значи нищо,
когато се опитам да се освободя
от пръстите на усещанията,
с които ме хваща се чувствам
като извадена от кутия.
Кутията може да бъде кибритена.
Историята може да е цигара.
Всъщност аз съм жена,
но в мен живее един мъж,
на който му се пуши.
Той обича да ме държи
със зъби и устни,
докато пали клечката,
гаси я с леко поклащане
и издиша дим...
После знам,
това минало като дума не значи нищо.
Пейка Едно момиче чака някого на нея.
Минават хора влюбени по двойки,
минават майки със деца,
минават старци кретащи с бастуни,
минават часове като години.
Едно момиче чака някого.
Сезоните се сменят като дните:
Във понеделник
пейката е същата,
момичето е същото на нея.
Във вторник
преминават други хора,
момичето е същото на пейката.
Във сряда
влюбените са се разделили вече,
децата са пораснали и бягат,
а старците са оглушели сякаш.
Момичето присяда и мълчи.
В четвъртък
тя го чака още,
докато мачка шареният ръб
на роклята, с която е облечена.
Във петък
ще преминат пак истории,
случаен лай на куче
смесен с птича песен,
но пейката е същата
на нея и момичето е същото.
Във събота
ще завали,ще падне дъжд
ще се разбягат преминаващите хора
и часовете ще текат в река...
В неделя
те ще остареят заедно,
защото ще се срещнат другаде.
31.07.2006
по ръба и слизат всички дни.
Отстрани-оголено и скелетно,
миналото плашещо стои.
Гола съм в съня, и съм облечена,
в ложето на тихата отдаденост.
Финна и червена и обречена,
идвам, и ме има, и съм каменна.
МИНИАТЮРА
Миналото като дума не значи нищо,
когато се опитам да се освободя
от пръстите на усещанията,
с които ме хваща се чувствам
като извадена от кутия.
Кутията може да бъде кибритена.
Историята може да е цигара.
Всъщност аз съм жена,
но в мен живее един мъж,
на който му се пуши.
Той обича да ме държи
със зъби и устни,
докато пали клечката,
гаси я с леко поклащане
и издиша дим...
После знам,
това минало като дума не значи нищо.
Пейка Едно момиче чака някого на нея.
Минават хора влюбени по двойки,
минават майки със деца,
минават старци кретащи с бастуни,
минават часове като години.
Едно момиче чака някого.
Сезоните се сменят като дните:
Във понеделник
пейката е същата,
момичето е същото на нея.
Във вторник
преминават други хора,
момичето е същото на пейката.
Във сряда
влюбените са се разделили вече,
децата са пораснали и бягат,
а старците са оглушели сякаш.
Момичето присяда и мълчи.
В четвъртък
тя го чака още,
докато мачка шареният ръб
на роклята, с която е облечена.
Във петък
ще преминат пак истории,
случаен лай на куче
смесен с птича песен,
но пейката е същата
на нея и момичето е същото.
Във събота
ще завали,ще падне дъжд
ще се разбягат преминаващите хора
и часовете ще текат в река...
В неделя
те ще остареят заедно,
защото ще се срещнат другаде.
31.07.2006
Няма коментари
