Мириса на кафе прониква в съня ми...
Светлината процеждащо
влита между завесите, 
шума от прозяващата се врата,

тихите стъпки-очертават стаята
и спират.

Той ми  налива кафе с малко мляко.
Леко отпивам от ръба на чашата,
недокоснатото му още настроение.

Закусваме с плановете за деня,
и няколко сандвича...

Есен е. 

Слънцето вече не ходи босо, 
но все още рисува с парещи пръсти.-
Шарено, топло, огнено жълто
и тъмно червено ми е...

Усмихва ми се...

с аромата на кафе
и очаквания за пътища,
които ще сплета
така като сплитам косата си
за да изглеждам 
в неговите очи и в очите на утрото 
все по-хубава, и по-хубава

сбъднато.

лек ден...

лек, усмихнат и щастлив и най-важното нека бъде с вкус няма значение на какво, важното е да е изискан