прозрачното трептене

разтварям в часовете,

във които

отново спираш в мен

и е тържествено-

усещането е като във опера,

където се катерят звуци,

а може би съседите крещят,

докато

ние си говорим,

пием вино,

преливаме червеното му

в чашите,

а после себе си

преливаме

и цялото трептене

във ветрилото

притегля и изтласква

стаята -

с едно движение.