Ноември е огледало,

на дъното на замръзнала река,

по което се разхождам

гола и напръсти,

току що родена

или преди много време.

Време, във възбудата

отстрани на това, да гледам,

как се поклащат

като есенни листа

роклите ми в гардероба,

докато остарявам,

докато се преливат цветовете

и избеляват в косите ми,

а дълбочината на гласа ми

хвърля камък назад и

рисува кръгове:

отвътре-навън,

отвътне-навън,

отвън- навътре...