Той има различни погледи.
Вече разпознавам различните му погледи и особено този, с който ме обича и ме целува по сгъвката на вътрешната страна на китката или там някъде по-нагоре, но отвътрешната страна и по мекото на сгъвката.
Кръщавам погледите му с различни имена, кратки за да ги запомням.
Погледа ЛЮ е любовният поглед: тънък, обаятелен, мек и гелещ като перце.
Настръхвам в усещането за близост от този поглед, което ми се отваря като врата, зад която може да има 
дума,
легло, 
цъфнало дърво, под което да се срещнем, 
улица, по която да се разходим или какво ли не...
Потледа ОТ е отчаяният му поглед.
Повяхнал и леко мокър в краищата. 
В него не обичам да потъвам, защото ми се пълнят очите и повяхвам.
Следва да отбележа погледа ИЗ - изненаданият поглед. 
Винаги широко отворен,
повдигнат,
повдига ме,
 повдига веждите му.
Погледа -ТИЕ /идва от щасТие/ и е любимият ми поглед. 
Светъл. 
Заразителен.
Блясъкът му отразява света и мен 
и връща образа ни заедно и поотделно.
Този поглед ме повдига, целува ме някъде там между очите и ме кара да се чувствам възможна с него.