Ако Ако
хванеш влака от Цуг, но слезеш някъде в Брунен, за да разходиш мислите си, към пристанището виждаш мъглата над езерото да се стеле.   Разстила се между погледа ти и хоризонта подпрян на зъберите на планините отсреща.   Там, където мъглага се вдига е лепкава,   а сенките и крайностите се издължават на четири гори и четири града.   В тази далечна страна, знам само собственият си език и той потъва в овала си   преди да се е ударил в неб(ц)ето и да го прехапят хребетите   в далечината,   където може би тържествено на свещи, или обичайно- мъж и жена вечерят език, целуват се - с език говорят, а аз не ги разбирам, мъглата ми пречи да ги позная или да си ги спомня,   докато търся пътя назад.