***

Ароматно дървото на праскова
е узряло през зимата,
имам силни бедра и се катеря
по кадифеният мъх на плода.
Заснежен е вкуса
и затрупан,
под бялото,
поизмръзнал,
ще го целувам чак
до края на лятото,
после
мъхесто грапава,
нежно отхапана
и изплюта
ще издраска езика ми,


невинността
като костилка-

така я сънувам.

--------------------------------------------

***

Черна буква върху белият лист

днес ще сънувам това,
което пишеш,
а утре ще го чета...

11,04.2006

***

Когато ми е тъжно,
си гадая по облаците...

А после -
се разливам в дъжд...

23.05.2006г

Психоаналитична история

Всяко осъзнаване на реалността е
като телефон, който звъни някъде
и те събужда.

Видях го само веднъж, като дете.
Гласът му беше топъл,
тъгата прикрита.

Едно ранно запознанство в годините,
пламнало като изчервяване.

Преди да порастне и побегне от мен,
когато плачеше казваше:

„Мама живее във телефона”.

После звънеше и затваряше,
нямаше смелост да чуе
миналото...

нито къде е баща му?!

05.06.2005