Вписвам те Анананд,

докато рисувам ръцете си, а те звуците.

докато те увивам около тялото си

като сари- ритуално-опит на движението

да стигне думите, и да остане умозримо.

стъпвам боса върху пукнатините на пътуване,

в което искам да остана

като гара в Бангалор в охра,

където влака закъснява

с цяло денонощие,

но никой не бърза.

Времето е неопределено

като лицата на хората,

а ти Анананд си ням,

представям си докато свириш

как си отрязъл главата на майка си

преди много време

и сега се е търкулнала като чалма,

пред теб и танцува в нея змията ти,

с кожата, която утре ще облека

и ще избягам,

ала ще те помня,

помня те,

помня те.

*Анананд- индийско име, което в превод от  хинди означава Наслада.