Постинг
24.01.2007 13:00 -
Животът като хотелска стая
Аз съм в 901.
Чета литературен вестник
и се разхождам между редовете.
Ти в 910.
Гасиш и палиш лампата.
Седиш дълго на една история,
препрочиташ я.
Не можем да заспим.
Не можем и да се срещнем.
“Любовта има нужда
от собствена теология”-
чета и ми е студено.
В 901, на прозорецът ми
небето е празно.
Някъде там в 910,
докато палиш звездите
за да се стоплиш,
разбираш, че:
“Самотата е вид съпруга”-
не можеш да я напуснеш…
901-910:
Вярвам…
Вярваш ли?!
16.01.2006
Някой мъже в живота ми
са кратки
като изречения.
след тях се събирам,
в точка.
знаково,
някой успяват да бъдат
история-
дълго продължение
на едно мен,
което иска да се разкрие
невъзможно
до без-край.
16,01,2006
Чета литературен вестник
и се разхождам между редовете.
Ти в 910.
Гасиш и палиш лампата.
Седиш дълго на една история,
препрочиташ я.
Не можем да заспим.
Не можем и да се срещнем.
“Любовта има нужда
от собствена теология”-
чета и ми е студено.
В 901, на прозорецът ми
небето е празно.
Някъде там в 910,
докато палиш звездите
за да се стоплиш,
разбираш, че:
“Самотата е вид съпруга”-
не можеш да я напуснеш…
901-910:
Вярвам…
Вярваш ли?!
16.01.2006
Някой мъже в живота ми
са кратки
като изречения.
след тях се събирам,
в точка.
знаково,
някой успяват да бъдат
история-
дълго продължение
на едно мен,
което иска да се разкрие
невъзможно
до без-край.
16,01,2006