стоят
напукани думи,
като бодлива тел,
под която трябва да минеш.

На границата на болката

от приятелите
остават значимите,
от мечти
остават конкретните.

На границата-
болката е сграбчваща
хваща те и те пуска
в някое откровение-

като звук
от една нота
изсвирена
върху бодлива тел.

02.02.2006

Тънките нишки

лепнат
в прозрачното-несподелено,
там стените, тавана и ъглите
са под,
по който се разхожда
паяка в другата стая.

Тънките нишки

оплитат
всеки трепет-движение,
който го изяжда-
отвътре

за да не увисне

всяка история
трябва
да бъде разказана
освободждаващо.

05.02.2006

Топлшната през зимата

е винаги вътрешна,
като меланхолията,
която изпотява прозорците,
ОТВЪТРЕ,
а после някой с пръст написва
име,
което се завръща от пътуване.

09.02.2006г.