Рапан-

гласовете на морето-
затворени във спирала,
по която слизат
               като по стълба
                              спомени
и
затихват, за -тих-ват...
в отраженията
за миража
в който режа
платната на корабите,
с които връщаш
при мен,
а аз съвсем,
съвсем
не съм те чакала,
нито този ден,
               нито тази година
                              нито миналата....