Тя подостри стрелата си.
Вътрешният и вятър
пречи да се прецели,
да догони целта.
Тревата увива глезените и.
Трепета по мекото
в пръстите на ръцете и
е удържан
в струната,
в изправената и фигура,
налята със сладостта на круша,
плод,който е узрял в сезоните,
дори и да ги изживее наобратно
лъкът се разтваря
и изтегля студеният звук-

изненадата е от това,
че се е прецелила в себе си.

коя е Тя
:-)

На-миг.

Не бъди жестока, все пак си клиничен психолог, кажи му на човека.