Има моменти,
в които реалността се разсипва-

фрагментира се

в ухо на бадемовото дърво,
над което небето е разбити жълтъци
от яйца на излитащи птици
и пресечени облаци
над кости и вестници,
подивели животни,
бозеащи хора,
бозайници,
баба бае:

"тръгнал почуден дядо в почудна гора
 да издои ляво мляко от ляво...."

звуците също могат да бъдат
затворени в думи с които 
разцепваме като слюда
лещата на света в очите си-

бухъл на светло

"както се пръска това мляко
 така да се пръснат тия очи"

има моменти, в които обичайните асоциации
за добро и уют се подреждат-

някъде в далечината къща,
ухае на бадемов сладкиш
в къщата расте дете
става момиче,
остарява в баба
разбърква сместта
и бае
на светлата страна за тъмната
от дясно на ляво.