Прочетен: 3786 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 15.05.2007 15:06
(втора част):
(Винаги),
когато той слиза
а тя се качва
се срещат
заплитат се,
оплождат
въздишки
слепят телата им
и
се разминават на прага
на обичайните
въпроси,
които нямат нищо общо с отговорите.
мъх,
който расте на сянка
избуява над корените.
приближаването на мъж
в протягането на жена,
която може да приласкае,
да погали или помаха -
навън
цъфнало дърво,
пролет, в която се разлистват мислите им,
търсят се, докато в него и в нея шумоли въображението,
след което се разминават на прага
на обичайните
въпроси,
които нямат нищо общо с тях
нищо общо с отговорите -
(първа част):
когато
гледа към нея
тя полива цветята си на балкона
а мислите й спускат въже,
за
да
се
покатери той,
да навлезе навътре -
в желанията,
които я очертават -
извикват възбуда,
настръхване от допир
с върха на пръстите,
проникване, в което
тя се отдава -
на стиховете си,
незаконно родени деца - от него.
15.05.2007 00:10
Благодаря ти.Незнаех, че някой наднича тук и ме чете с любопитство.Зарадва ме.
До скоро тогава.
Яна
15.05.2007 12:43
относно румънеца не съм съгласна, опита може да е и позитивен, но ...никога анонимен.
и аз надничам
Яна
15.05.2007 14:32
често вечерта е пълна с песента на гъсеници, които никой не чува...
15.05.2007 15:16
в думите ми нямаше никакво желание да те обидя, бяха метафорични и казани във въздуха, ако можеш да видиш зад тях, няма нищо по-хубаво от вечер пълна със звуци...
вечер, в която никой не пее за да бъде чут, а защото е подтик на природата...
често искаме и може да си представим че сме много неща, но е важно да намерим уникалното в себе си а не да наподобяваме -това пък имах пред вид в първата част./на коментара си не на стихотворението-то е друго/
Приятно ми е Яна.
-...
15.05.2007 15:36
това да я пуснеш в морето...
15.05.2007 15:44
21.05.2007 07:27
Б.