Има такива дни,
 в които се усещам
бавна и вкостеняла, като костенурка
-мислеше тя и подреждаше прибори по масата. 
Годините сякаш забавят движенията ни,
черупката, зад която гледам другите 
става все по-твърда-
ножа стои винаги от дясно,
а отвътре крехкостта е толкова тънка, 
че може да я пропука една дума-
поставяше вилицата от другата страна, 
а посредата
старите,
семейни, 
порцеланови прибори 

отразяваха лицето й докато ги подреждаше...

...И връщаха образи, подредени в редица,
на тези оставили свойте следи,
подреждайли същите тези прибори,
вплели в тях свойте съдби...