Постинг
14.12.2007 17:40 -
...стъпки...
Колко пъти на ден
напускаме себе си
и се завръщаме –
от този до онзи момент...
сутрин –
след като кафето
напълни стаята
и
изгони всички сънища,
гадаем
по утайката на отпътуването им.
през деня-
искам да легна в следите,
които оставяш,
да фантазирам:
топъл пясък,
извивка и гъдел,
по пръста (или петата )
на пустинята,
в отдалечаването
което трепти
между фереджетата
и аромата на чая,
който се пие
в тези часове-
виждам картини, за които разказвам
обичайното, винаги се разсипва
кристали или сол
по пода,
вечер
в уюта на притъпената светлина
и усещания
аз съм твоето ребро
и реброто на планината
която трябва да изкачиш
за да се завърнеш...
(цял).
обичайното, винаги се разсипва...
цитирайда...случайно, спонтано или по невнимание.
Усмивка за теб.
цитирайУсмивка за теб.
защото е нетрайно и в по-голяма степен подвластно на времето.
Метафората за реброто на планината е поучителна, защото понякога малцина успяват за да се завърнат цели... всъщност, исках да кажа, че ми хареса стиха :)))
Поздрав!
цитирайМетафората за реброто на планината е поучителна, защото понякога малцина успяват за да се завърнат цели... всъщност, исках да кажа, че ми хареса стиха :)))
Поздрав!