***

Мога

да мина

през едно и също място

и да се чувствам различно.

Изследвам това преживяване,

а то е спомен,

истинско място,

една тераса,

над

брега и скалите в Созопол-

била съм тук и се връщам

различна,

като писмо в бутилка-

глътнала думите на някого,

адресирани до самия него.

Мълча.

Затварям очи

и се снимам

на ум.

Къщата без покрив на брега 
е срината,
част от стълбището е в краката ми.