вятър нахлува в прозорците-

шумоли,

       завърта се,

                     блъска -
изборите на тялото

в опита да улови
въздуха,
от белезите на мисълта...

някъде там
вкуса на разочарованието е
пясък, прах -
полепва 
по кожата и по сенките,
на хора,
изгубили близост -
от тях се отдалечавам - 
внезапно,

те от мен 
бавно...

виждам ги  зад стъклото
на минало  време
докато си поемам въздух-

и се чувам да казвам:

»Аз съм точно тук,

където искам да бъда!»