Всяка загуба
е отрязана клонка лоза

ако стоиш на едно място
без да се отместиш,
без да можеш да го направиш

Онзи ден
 
сънувах

Той
 
Той ми разказва за старото пристанище в Копенхаген,

на този бряг –
ще вляза в твоите следи оставени по пясъка
и ще вървя от теб към себе си

вятър нахлува в прозорците-
шумоли,
       завърта се,

Несигурността  е жена  на средна възраст,
познавам я-
малко преди да завали

горчи гласът ми
и изстива тялото
когато не обичам

***
Мога
да мина

През октомври
къщите в стария град на Созопол
са обърнали гръб на морето.

Тия дни е горещо отвън 
и влажно отвътре-
липсата на вътрешен живот

Добро утро Любо-в...
Годините се изхлузват от раменете ни като тесни и омалели дрехи. Дори, когато прозата нахлува, успяваш да я разведриш. Все по-голи сме един пред друг и все повече те обичам...
Странно е, всичко преди беше бледо, черно-...