На ...

небесния стъклен ръб

е приседнала,

с лакти в облаците,
провесени длани 
и пътища...

край нея
има толкова сънища,

 
които тежат

неразгадани-

облаци- сънища,
сънища-облаци,

пъплят, 
пълзят

очертават й тялото,

височината, 
извивките

някъде над раменете

спират в рамка 

на  счупен прозорец,
който затваря.